Блогът на budha2 :: Ферма за енергетични донори

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.05.2015 19:34 - Ферма за енергетични донори

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 1848 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 14.05.2015 19:35

Всички същества имат нужда от енергия. Ако изхождаме от това, че част от негативните същности обитават нематериалния план и се хранят с известен диапазон от достъпни енергии, по какъв начин те си подсигуряват “прехраната” ?
Най-лесният начин е просто да паразитират върху друга същност, като постоянно я подтикват да отдава енергията, която е способен да приеме паразитът. Но в по-глобален мащаб трябва да се построи ферма за енергетични донори и чрез подходящото й управление да се оптимизира “добивът”.
Когато става дума за отдаване, не се имат предвид загубите на физическа енергия при изпълнение на някаква работа – този вид енергия попада в материалния план. По-интересното е излъчването на нематериална енергия – енергията на съзнанието…
Съзнанието на всяко живо същество представлява своего рода “генератор” на определен диапазон честоти. Съзнанието, както и аурата постоянно вибрира – в това е неговата същност. Колкото повече същности – толкова повече енергия те генерират в постоянен режим. Въпросът е в спектъра и амплитудата на вибрациите й. Всяка същност има специфичен спектър на променливи и зависи от външните събития, както и от вътрешната работа на самото съзнание. В общия случай те се свеждат до това, че възприетото като негативни емоции е с нискочестотни вибрации, а вибрациите на всичко, което се отнася до позитивните емоции, са високочестотни. Привеждат се дори някои цифри в херцове, но нещата са малко по-сложни.
Например към какви вибрации да се отнесат емоциите на смеха или например енергията на оргазма ? Освен това не е задължително вибрациите на съзнанието да се съпровождат с емоции : те присъстват постоянно, дори когато съществото не върши нищо. И се променят в процеса на мислене.
Светиите неслучайно имат нимб над главата – той е проява на вибрациите на съзнанието, видими в зрителния диапазон. Тоест дори когато е в покой, съзнанието изработва много високочестотни вибрации и така оказва непосредствено влияние върху всички околни, попадащи в зоната на действие на аурата.
Въз основа на наблюдение на вибрациите могат да се направят някои изводи.
Амплитудата на вибрациите доста тясно е свързана с честотата – колкото по-силно (визуално) е проявлението им, толкова по-ниска е честотата. Енергията на ниските вибрации е в голямата амплитуда и в малката честота ; енергията на високите вибрации е във високата честота, но малка амплитуда. С други думи, всички взривни емоции са нискочестотни вибрации на съзнанието, предадени на нивото на тялото ; силата на движенията на тялото е пряко свързана със силата на безконтролно колебаещото се съзнание. Затова такива емоции като смях/кикот имат вибрационна съставка, близка до емоцията на гнева. Оргазмът е грамаден изблик на нискочестотна енергия, замаскирана като екстаз на цялата нервна система. И въобще, много загуби се маскират като наслаждения и именно така те стават желани.
Второ, вибрациите на тялото определено са свързани с вибрациите на съзнанието, макар че не е едно и също. Наблюдавайте околните – например по спирките в състояние на очакване. Как мърдат ръцете, краката, пръстите им – в безконтролно състояние, на пълен автомат. Освен изпълнението на основни функции по осигуряване на жизнените функции, тялото постоянно вибрира на различни места и това може да се забележи в моменти на пълно отпускане. Токът на енергиите, течащ по тялото на определени места се блокира и настъпва вибрация. Човек ги забелязва само защото в моменти на отпускане/спокойствие честотата на вибрациите на съзнанието нараства и потокът енергии, преминаващ през тялото, все още се намира на друга честота, докато не настъши пълно отпускане.
Отпускането, спокойствието е метод за кратковременно изместване на вибрациите на по-висок диапазон, но не и в безкрайността. Може да се каже, че всеки има своя минимум и максимум от честоти и тези граници са относително стабилни. С други думи, намирайки се в постоянното спокойствие, можете да пребивавате в зоната на своя максимум от честоти. Но само по себе си спокойствието не е способно да въздейства на самата граница, а ако го направи, то ще е много-много бавно. Разширяването на собствения диапазон е функция на нещо друго. Какво е то ?
Един от основните фактори, влияещи върху това е т.нар. “откритост” – т.е. способността да се приемат възможните външни вибрации и взаимодействия. Човекът има система от чакри, всяка от които е отворена в известна степен. Част от чакрите вибрират на по-ниски честоти, друга част – на по-високи. Излиза, че в известен смисъл човекът е своего рода музикален инструмент, който чрез своята конфигурация “свири” на различни честоти и може постепенно да се пренастройва.
Всеки обаче има своите слаби места – струни, които могат да се дръпнат, предизвиквайки предопределени реакции. Тези реакции са свързани с неспособността да се приеме нещо, предизвиквайки своего рода нискочестотен резонанс. Колкото повече такива места и струни има, толкова по-лесно е да се извади човекът от равновесие и съответно да се постави в състояние на дисбаланс.
Друг фактор са фиксацията и очакването. В известен смисъл всяко очакване прилича на опъната струна на инструмент, която се задържа със сила, като понякога се усилва налягането, когато желанието нараства. Периодично струната се отпуска (настъпва срив), след което се наблюдава вибрация с висока амплитуда и сила. Премахвайки очакването, започва свободно приемане на външните събития без различен резонанс към тях и съответно преминаване на съзнанието към друг честотен диапазон.

Устройство на фермата

Организацията на фермата трябва да е многопланова, обхващаща всички сфери. И при това е желателно управлението й да се осъществява от самите хора, без ни най-малка намеса и загуба на енергия за управление отвън.
Един от най-главните необходими фактори е ограничаването на знанието. Истинското знание позволява да се разбере работата на мирозданието и съoтветно дава възможност за вписване в него. Вместо това е необходимо да се предложи неразбиране и породен от него страх, система от лъжливи знания ; трябва да се контролира и да се развива науката строго в нужното направление. Може да се убиват всички носители на истински знания, както това се е правело във времената на инквизицията. Освен това е необходимо генетично да се ограничи способността за мислене и осъзнаване. Най-критичен фактор е затварянето на канала за връзка с висшия Аз, за да се минимизира протичането на знания. Това се прави с помощта на генетични методи от типа на “разреждане” на ДНК с “отпадъчни фрагменти”, намаляване на броя на разклоненията на ДНК и на хромозомите.
Освен това са добавени/усилени някои елементи от типа на възела ревност/завист, а на нивото на първичните програми при мъжете е записан “неутолим сексуален инстинкт”, докато при жените често това е “ненаситност в материален план”. Първичните програми се преодоляват много трудно.
Когато науката не може да бъде удържана, тя трябва да се насочи по лъжлив път – например както е била подадена частична дезинформация от сандъка на Нютон, попаднал при Юнг. Или чрез отстояване на лъжливи теории от рода на теорията на относителността на Айнщайн. Затова технологии пък като електрониката много добре се вписват, защото дават възможност за реализиране на системата на контролирани медии, телевизия, радио. Както и да се организира система за излъчване на мобилни/Wi-fi и други вълни, влияещи на здравето…
Цялата система на обучение трябва да бъде контролирана и съответно да се подават знания, които не я рушат, а я поддържат.
Следващата стъпка е да се осигури система на неравенство и конкуренция между хората. Това се осъществява с помощта на проекта “цивилизация”. Тоест преминаване от отношения, когато човекът живее в хармония с природата и взема от нея всичко, което му е необходимо, към отношения, когато използва природата за своите цели, но самият източник се отделя от хората, въвеждат се отношения на собственост, контрол над разпределението и други ограничаващи фактори. Въвеждат се парите като инструмент за използване на труда на другите, за своего рода контрол над тях.
Необходимо е 90% от населението да се държи в състояние на полунищета – тогава те се намират в пълна зависимост от удържащите фактори. Но в същото време имат илюзията, че притежават нещо и се страхуват да не изгубят и него. На останалите трябва да се внушават ценности като кариерен растеж и илюзията на благата, с които те могат да се разпореждат и частично да разпределят, управлявайки другите. Всичко е под пълния контрол на йерархическата структура на властта.
С други думи, на едни се осигуряват страдания, на другите – борба със себеподобните. Властите трябва да създават всички инструменти, които да поддържат тази борба във вид на армия, полиция, данъчни и т.н., плюс това да държат всички в страх.
Следващата стратегия е разделяй и владей. Обществото трябва да се сплоти чрез посочването на вътрешен и външен враг. Непрекъснатата война в цялата история отразява нещастията и ликуването на победителите. Енергията на страха от убийството на себеподобните е отлично подхранване. Идеите на патриотизма, героите – всичко работи за това. Освен това войната нулира натрупванията и всичко започва отначало. Вътрешната борба се създава на ниво принадлежност към партии/лидери/религии и т.н. Не е важно какви светли идеали те носят, главното е да възпитават в непримиримост към идеалите на другите. Необходимо е населението да бъде отслабено – да е потисната волята, да усеща болка, за да попадне в зависимост. Осъществява се в 2 направления.
Първото е да се създаде нездрава система на хранене и на съществуване. Да се дават култури за отглеждане, които организмът трудно преработва, а което не се преработва, да се натрупва във вид на неорганични отлагания, които водят до болести. Второ – да се създаде медицина, която да създава илюзия за лечение, т.е. борба със симптомите, а не с причините. Да се стимулира системата за използване на химия и всякакви неорганични материали.
Плодете се и се размножавайте. Стимулиране на броя на съзнанията и съответно на генераторите плюс сливане на сексуалната енергия.
Необходимо е в умовете на хората да се рисуват пъстри картини от типа “top of the world”, основани на пълното потапяне в материалността и собствеността, стимулирайки тяхното постигане, като възможностите при това се ограничават. Да се финансират само програмите, които поддържат системата на ограничения или още повече ги ожесточават, увеличават броя на нереализираните желания.
Друг елемент е системата от хазартни и компютърни игри, както и системата на феновете. Стадионите са места за събиране на големи маси от хора, у които се формира привързаност към даден отбор или спортист. Привързаността поражда очаквания, свързани с успехите или неуспехите на отбора и съответно – на ментални загуби. По този начин се осъществява асоциация с външните събития, върху които няма въздействие, но от които съществува зависимост.
Телевизията също трябва да е изпълнена с новини за страшни произшествия, с филми с откровено жестоки сцени, да се формира система на съпреживяване с главните герои, с техните нещастия и радости, които частично да заменят собствения живот. Много развлекателни програми трябва да извличат от хората емоции, показвайки откровено глупаво поведение или посредствени личности. Системата от концерти и музиката трябва да са приведени на долни октави, за да могат хората да резонират с нискочестотните колебания и съответно да привеждат съзнанието си на същите вибрации.
Хората трябва да живеят по разписание : да стават рано, да ходят на работа/училище. Разписанието задава нови ограничения и дава нови инструменти за въздействие и натиск върху хората; освен това то отклонява от естествените ритми. Самото разписание също формира някои “задължителни” цикли, когато се формират шаблони на поведение, когато животът без всекидневната задължителна работа е немислим. Самото понятие работа и наемен труд всъщност е елемент на робството, когато се реализират не собствените желания , а желанията на работодателя.
Проектите могат да бъдат много и различни, те се променят във времето, но главното е хората да ги приемат и реализират самостоятелно. Приемането на първо място минава през личната изгода : или като инструмент за реализация на лични желания, или като такъв за получаване на удоволствия, дори това да става за сметка на другите.
Какво ще излъчва – страх или любов, е индивидуален избор. От всеки един зависи как той ще въздейства на околните чрез излъчване на вибрации в околната среда. И въпросът с доенето е прост – докато има мляко, ще се намират същности, които да го събират, съответно да въздействат на фермата със своите методи.
Изменението на общия фон на вибрациите ще доведе или до неспособността им да се хранят, или до нуждата да преминат на по-високи честоти, което е еквивалентно на преминаването сред любящите: страхът се подхранва от страх, а любовта – от любов…

> Концепция за "свободния роб(от)". Татуси и вериги

Вдъхновени беседи

Свами Вивекананда

Сряда, 26 юни, 1895г.

Вършим своята най-добра работа и упражняваме най-силно влияние тогава, когато не мислим за себе си. Всички велики гении знаят това. Нека отворим себе си за Божествения Актьор, да му позволим да играе и да не правим нищо за себе си. “О Арджуна! Аз нямам дълг към нищо в света”, казва Кришна. Бъдете съвършено смирени, съвършено безучастни; само тогава можете да свършите някаква истинска работа. Никакви очи не могат да видят истинските сили, ние виждаме само резултатите. Изгонете аза, отървете се от него, забравете го; просто позволете на Бог да действа, това е Негова работа. Няма какво да правим, освен да стоим настрана и да позволяваме на Бог да работи. Колкото повече ние си отиваме, толкова повече Бог идва. Освободете се от малкия “аз” и нека само великият “Аз” да живее.

Ние сме това, което нашите мисли са ни направили; затова внимавайте какво мислите. Думите са второстепенни. Мислите живеят, те пътуват далече. Всяка мисъл, която помисляме, е оцветена с нашия собствен характер, така че при чистия и свят човек, дори неговите жестове или обиди ще имат белега на любовта и чистотата ми и ще носят добро; не желайте нищо; мислете за Бог и не чакайте отплата. Човекът без желания е този, който постига резултати. Просещите монаси носят религията до вратата на всеки човек; но те не мислят, че правят нещо, не претендират за нищо, тяхната работа е несъзнателно вършена. Ако трябваше да ядат от дървото на познанието, те щяха да станат егоисти и всичко добро, което са свършили, би отлетяло. Веднага щом кажем “аз”, ние оставаме подлъгани през цялото време; това е като безспирното ходене в кръг на един бивол, завързан за дърво. Бог се е скрил най-добре, затова Неговата работа е най-добра; така че този който се скрие най-добре, постига най-много. Победете себе си, и цялата вселена е ваша.

В състоянието на Саттва ние виждаме самата природа на нещата, излизаме отвъд сетивата и отвъд разума. Непреодолимата стена, която ни затваря вътре, е егоизмът; ние отнасяме всичко до себе си, мислейки, “Аз правя това, онова, третото.” Отървете се от това жалко “аз”; убийте този диаболизъм у себе си; “Не аз, а Ти” – казвайте го, чувствайте го, живейте го. Докато не се откажем от света, произведен от егото, никога няма да можем да влезем в Царството небесно. Никой никога не го е правел, никой никога няма да го направи. Да се откажете от света, е да забравите егото, да не го познавате изобщо – да живеете в тялото, но да не бъдете на тялото. Този мошеник егото трябва да бъде изличен. Благославяйте хората, когато те ви ругаят. Мислете си какво добро ви правят; те могат да наранят единствено себе си. Идете където хората ви мразят, позволете им да пребият егото у вас и вие ще бъдете по-близо до Господ. Като маймуната майка ние притискаме своето бебе, света, дотогава докато можем, но накрая, когато сме накарани да го сложим под краката си и да стъпим на него(1, тогава сме готови да дойдем при Бог. Блажен е оня, който е преследван заради праведността. Блажени сме ние, ако не можем да четем, защото така имаме по-малко, което да ни отдалечава от Бог.

Удоволствието е змеят с един милион глави, който трябва да стъпчем под краката си. Ние се отричаме и продължаваме и не виждаме нещо, което да ни отчайва; но почакайте, почакайте малко. Светът е демон. Той е царството на което жалкото его е царят. Сложете го на мястото му и стойте непоклатими. Откажете се от похотта, от златото и славата и се дръжте здраво за Бог и накрая ще достигнете състояние на пълно равнодушие. Идеята че радостта е задоволяването на сетивата е чисто материалистична. В това няма и искра на истинска радост; цялата радост, която се намира в това, е само едно отражение на истинското блаженство.

Онези които предават себе си на Господ, правят повече за света, отколкото всички така наречени работници. А човекът който е пречистил себе си изцяло, постига повече отколкото цял полк проповедници. От чистотата и мълчанието идват думите на силата.

“Бъдете като водната лилия – останете на едно място и разтворете листенцата си; пчелите ще дойдат от само себе си”. Имаше голям контраст между Кешаб Чандра Сен и Шри Рамакришна. Вторият никога не виждаше никакъв грях или нещастие в света, никакво зло, срещу което да се бори. Първият беше голям етически реформатор, лидер и основател на Брахмо Самадж. Но за дванадесет години тихият пророк от Дакшинешвар направи революция не само в Индия, но и по света. Силата е с мълчаливите, които само живеят и обичат и след това отдръпват своята личност. Те никога не казват “мен” и “моето”; те са благословени да бъдат само инструменти. Такива хора са създателите на христосовците и будите; те винаги живеят напълно отъждествени с Бог, те са идеалните бития, никога не искащи нищо и не вършещи съзнателно нищо. Истинските двигатели са те, дживанмуктите*2, които са абсолютно неегоистични, чиято малка индивидуалност е отлетяла, и чиято амбиция е нещо несъществуващо. Те са изцяло принцип, а не личност.

1 Маймуната майка обича много малкото си, но ако под краката и бъде сгорещена желязна плоча и стане непоносимо за нея, тя хвърля бебето долу и застава отгоре му, за да се спаси.

2 Букв. свободен приживе. > Илюзията в която живееш

Нагоре